27 dic 2016, 22:52

Коледа

  Poesía
563 0 2

Ще заколим прасето на село
и ще сгреем ракия в джезве.
В наследеното коледно дело,
аз и днеска се чувствам добре.

 

Европейци крещят ми да спирам,
нечовешко било е това.
Но човешки все пак не разбирам,
че прасето нали е храна?

 

В магазините пълно с месища.
От къде са се взели те там?
Тези прости въпроса са нищо,
пред насадки за грях и за срам.

 

Рождество като Коледа помня,
че се коли тогава свиня.
Обичаи са нашата броня
в нелогичния иск на света.

 

Нека пазим завета си, нека.
Нека съди ни целият свят.
По житейската обща пътека,
нека още свине се изядат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...