Коледата, невъзможна!
Поредна Коледа. Година също.
За мен отдавна не е празнично.
Стоя и гледам - пълни къщите,
а моят хол, самотно дразнещ е...
Отдавна всички нощи са ми тихи.
И вечерите спя пред телевизора,
започнал някой възхваляващ стих,
чиито край ще донапиша прѝзори...
Какво като е Божие рождествено?
Ни виното, ни хляб ми се услаждат.
Самотният човек е без трапеза.
И няма Лека нощ за него даже.
Да бъде Бъдни вечер щом ѝ вярвате!
Свещта ми ще угасне много рано.
Не искам никак в мен да се надявате!
Аз кръста си поднесох го на рамо.
За мен се помолѝ да го намеря -
покоят във душата, че в живота,
така и не успях да си постеля,
а всякога умирах от любов...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
