... Коледен венец за лято и зима, и след това...
Парцалена безръка обич. И Шива
със превръзка на очите.
Намери Изхода, Немилостивецо!
На гордостта си медената пита.
Но няма да си идеш. Не съвсем.
Наместо грях – кристали сладост.
Една сълза в окото ти пустее.
Там разумът е стрелнал вече зара.
А прага ти? Изсъхна ли съвсем
венеца, дето с радост си окичи?
От тази обич няма да умрем.
Но аз и след смъртта ще те обичам.
© Таня Георгиева Всички права запазени