Имало едно време, когато нямало време -
светът бил щастлив, спокоен и тих.
Нямало бури и вятърът дремел,
усмирен под топъл овчи кожух.
Била вечна зима, бяла и снежна,
но слънчево-светла, мека, без студ,
искрящо-усмихната, сребърно-нежна,
в пряспа загърнала света като в пух.
Хората Коледа празнували вечно -
с греяно вино, пищни софри,
подаръци, обич и много сърдечност
в безвремието, безгрижни и много добри. ...