Коледна елегия

Имало едно време, когато нямало време -

светът бил щастлив, спокоен и тих.

Нямало бури и вятърът дремел,

усмирен под топъл овчи кожух.

Била вечна зима, бяла и снежна,

но слънчево-светла, мека, без студ,

искрящо-усмихната, сребърно-нежна,

в пряспа загърнала света като в пух.

Хората Коледа празнували вечно -

с греяно вино, пищни софри,

подаръци, обич и много сърдечност

в безвремието, безгрижни и много добри.     

Фин и млечен Бог се топял,

елхите искряли в украса,

всеки всекиму от сърцето си дал, 

за да няма завист и скръб, и омраза.

Копнея за своето сладко безвремие,

когато ще мога и аз да раздам

без страх, без жал частица от себе си,

за да спася света от скръб и печал.