bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
23.12.2004 г., 10:59 ч.

Коледно 

  Поезия
844 0 1
Нощта е къса като дъх
и дълга като вик –
жена, която трудно ражда
ден.
Пламък пробляснал над вода:
единствен,
невидим,
свещен.
Неподвижна звезда.
Не отминава нищо
родено във Дух.
Не се и повтаря.
Кръговратът е счупен –
след живота идва живот.
Смърт няма.
О, майко – раждай!

Глас божи над мрака:
“ роди се…”

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??