"Коледно без(б)людие"
1K
0
20
"Коледно без(б)людие"
Снежиш във мен. До бяло. До безлюдно.
Две думи си на Коледа във блюдото.
Без скорост си. А като смерч премина.
Разпръсна ме. Посипа ме. Аз зима съм.
Събират ме децата – снежна топка.
Сърцето ми – на Времето в разкопките.
В прозореца ти по следата тънка
ще ме познаеш: Пак стоях отвънка.
И докато потръпваш от зарята –
помилвах те. Целунах ти ръката.
Изнизах се. Изнизах се на пръсти.
Да видя как заслиза Бог. От кръста си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
