21.04.2013 г., 11:48

Колелото

739 0 1

 

КОЛЕЛОТО

 

 

Колело – просто струпана мрачна грамада.

Аз съм негова ос. Или може би вечното в мене.

Колелото е в мен и край мен.

Затова и не пада –

то е в мъртвия свят безконечния знак за движение.

 

То е символ, метафора, намек за порив незрим.

Просто кръгъл момент,

окачен между “долу” и “горе”.

В Колелото сме всички.

И цял живот в кръг се въртим –

въртележка без край и начало в света илюзорен.

 

Колелото е всичко.

Кръгът е цикличният знак

на света, обитаван от нас от години безчетни.

Скърца старата ос,

за пореден път слизам сред мрак

и не зная дали небосводът над мен ще просветне.

 

И не вярвам в зората.

Защото до днешния ден

през скали и усои, през каменни припеци голи

се въртя с колелото, но нямаше “горе” за мен,

а проблясваха спиците, слизайки само надолу...

 

Днес през вечното “долу” проклетият кръг ме влече –

по лице през калта,

с потрошени ребра в камънака.

Кой е казал, че времето плавно тече –

то е стара мелачка, която ти чупи гръбнака.

 

А не мога да сляза.

Аз трябва безкрай да кръжа –

аз съм старата ос, колелото не трябва да спира.

Този свят се върти и ме смила.

Защо се държа?

Пукат костите в мен.

Но съм жив.

И не ми се умира!...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...