21.04.2013 г., 11:48 ч.

Колелото 

  Поезия
501 0 1

 

КОЛЕЛОТО

 

 

Колело – просто струпана мрачна грамада.

Аз съм негова ос. Или може би вечното в мене.

Колелото е в мен и край мен.

Затова и не пада –

то е в мъртвия свят безконечния знак за движение.

 

То е символ, метафора, намек за порив незрим.

Просто кръгъл момент,

окачен между “долу” и “горе”.

В Колелото сме всички.

И цял живот в кръг се въртим –

въртележка без край и начало в света илюзорен.

 

Колелото е всичко.

Кръгът е цикличният знак

на света, обитаван от нас от години безчетни.

Скърца старата ос,

за пореден път слизам сред мрак

и не зная дали небосводът над мен ще просветне.

 

И не вярвам в зората.

Защото до днешния ден

през скали и усои, през каменни припеци голи

се въртя с колелото, но нямаше “горе” за мен,

а проблясваха спиците, слизайки само надолу...

 

Днес през вечното “долу” проклетият кръг ме влече –

по лице през калта,

с потрошени ребра в камънака.

Кой е казал, че времето плавно тече –

то е стара мелачка, която ти чупи гръбнака.

 

А не мога да сляза.

Аз трябва безкрай да кръжа –

аз съм старата ос, колелото не трябва да спира.

Този свят се върти и ме смила.

Защо се държа?

Пукат костите в мен.

Но съм жив.

И не ми се умира!...

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??