Apr 21, 2013, 11:48 AM

Колелото

  Poetry
743 0 1

 

КОЛЕЛОТО

 

 

Колело – просто струпана мрачна грамада.

Аз съм негова ос. Или може би вечното в мене.

Колелото е в мен и край мен.

Затова и не пада –

то е в мъртвия свят безконечния знак за движение.

 

То е символ, метафора, намек за порив незрим.

Просто кръгъл момент,

окачен между “долу” и “горе”.

В Колелото сме всички.

И цял живот в кръг се въртим –

въртележка без край и начало в света илюзорен.

 

Колелото е всичко.

Кръгът е цикличният знак

на света, обитаван от нас от години безчетни.

Скърца старата ос,

за пореден път слизам сред мрак

и не зная дали небосводът над мен ще просветне.

 

И не вярвам в зората.

Защото до днешния ден

през скали и усои, през каменни припеци голи

се въртя с колелото, но нямаше “горе” за мен,

а проблясваха спиците, слизайки само надолу...

 

Днес през вечното “долу” проклетият кръг ме влече –

по лице през калта,

с потрошени ребра в камънака.

Кой е казал, че времето плавно тече –

то е стара мелачка, която ти чупи гръбнака.

 

А не мога да сляза.

Аз трябва безкрай да кръжа –

аз съм старата ос, колелото не трябва да спира.

Този свят се върти и ме смила.

Защо се държа?

Пукат костите в мен.

Но съм жив.

И не ми се умира!...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...