КОЛКО
Колко струваш?– кажи ми, приятел.
Да купувам сега съм готова.
Търся дръзки очи на мечтател,
търся честно и огнено слово.
Обеднях. Ах, съвсем обеднявам
откъм верни, признати другари.
Знам как сивият вълк озверява
сред настръхнала глутница стара.
И овцата е тиха, безлична
в свойта стадна безименна същност.
Как магарето пее отлично,
щом с побратими ревне могъщо.
Е, такъв е животът, разбирам.
Всеки търси сам себе си в други.
В тебе нещо познато намирам.
Ще те купя с... букет теменуги.
Колко струваш, приятел, гадая.
И дарявам отново, отново
свойте дръзки очи и оная
своя песен, и честното слово.
© Алина Стоянова Всички права запазени
Дима,интересен е въпросът ти. Отскоро съм тук и не познвам много автори/тборбите им/.Обикновено коментирам тези,които са били на страничката ми.Повярвай ми,чудесни са!Няма смисъл да ровя,за да търся нещо уникално.Време трябва за това,а го нямам.Чувствам се прекрасно с откровените си приятели,откровена съм и аз.И коментаторка голяма съм станала напоследък,чак се чудя на себе си... Добре дошла при мен,Дима!
Чоно,здравей!Радвам ти се най–сърдечно!