10.06.2014 г., 18:52

Колко е хубав животът...

882 0 0

Колко е хубав живота…

 

 

Слънчеви лъчи в душата ми греят,

озаряват красивото чувство на любовта,

а пък сърцето ми страстно жадува,

някога да прегърне най-чистата свобода.

Колко е хубав живота…

усмивки и радост – мечта.

 

Дървото на живота нещо на гнило смърди,

но погледнеш ли го с глупашки очи, виждаш само злато и искри.

Толкова красиво изглежда, усмивка на лицето държи,

но попиташ ли какво толкова лошо мирише – всичко мълчи.

Колко е хубав живота…

заблуда, измама - лъжи.

 

Безлични образи и сенки коварни край мене сноват,

гледат лукаво и тихо си шепнат – нещо кроят!

Ненавист и злоба, и завист в душите им зреят,

нищожества бледни, с плодовете на демони ще виреят.

Колко е хубав живота…

еднообразие, тежест - сивота.

 

Всяка вечер си лягам с надежда една,

просто да затворя очи, да заспя и умра.

Всичко и всички проклинам и мразя,

и зная, че никога няма да спася черната си душа.

Колко е хубав живота…

отчаяние и безизходица - самота.

 

Но тъмната нощ светлина в съня ми донася,

отново прокрадват се сенки, но тоз път кат лъчи.

Играят си с образи странни и човек всичко забравя,

и ето, отново е лято, прероден отварям очи…

Колко е хубав живота…

 безсмислие и мъки – и пак лъжи.

 

 

Кристиан Дочев

10.06.2014г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...