Колко е хубав живота…

Слънчеви лъчи в душата ми греят,

озаряват красивото чувство на любовта,

а пък сърцето ми страстно жадува,

някога да прегърне най-чистата свобода.

Колко е хубав живота…

усмивки и радост – мечта.

Дървото на живота нещо на гнило смърди,

но погледнеш ли го с глупашки очи, виждаш само злато и искри.

Толкова красиво изглежда, усмивка на лицето държи,

но попиташ ли какво толкова лошо мирише – всичко мълчи.

Колко е хубав живота…

заблуда, измама - лъжи.

Безлични образи и сенки коварни край мене сноват,

гледат лукаво и тихо си шепнат – нещо кроят!

Ненавист и злоба, и завист в душите им зреят,

нищожества бледни, с плодовете на демони ще виреят.

Колко е хубав живота…

еднообразие, тежест - сивота.

Всяка вечер си лягам с надежда една,

просто да затворя очи, да заспя и умра.

Всичко и всички проклинам и мразя,

и зная, че никога няма да спася черната си душа.

Колко е хубав живота…

отчаяние и безизходица - самота.

Но тъмната нощ светлина в съня ми донася,

отново прокрадват се сенки, но тоз път кат лъчи.

Играят си с образи странни и човек всичко забравя,

и ето, отново е лято, прероден отварям очи…

Колко е хубав живота…

 безсмислие и мъки – и пак лъжи.

Кристиан Дочев

10.06.2014г. София