"Колко си хубава!

Господи,
колко си хубава!"

Христо Фотев

Колко е хубаво в есента на възрастта,
когато с фина паяжина покрито е лицето,
изневиделица да те споходи любовта,
с неочаквани, младежки трепети в сърцето!

Колко е хубаво, щом все още може тя,
позакъсняла, но да събере отново цяла,
на хиляди парчета разпокъсана душа,
разяждана от болка и все пак оцеляла!

Колко е хубаво, когато дори едва тогава,
потънеш в тишината на две влюбени очи,
искрено без думи, те изричат истина такава,
мечтана отдавна в  много нощи и дни!

Колко е хубаво, когато две любими ръце,
притиснат те с нежност в прегръдката свята,
не само телата,  докосват се сърце със сърце,
и любовните химни отекват нежно  в душата!

Колко е хубаво , че тогава среброто в косите,
не натъжава, а сияе като ореол с красота,
която вижда този, с който се сбъдват мечтите,
и с него се случват всички вълшебства в света!

Колко е хубаво! Господи, колко е хубаво,
да е пълно сърцето с любов всеотдайна,
да се ревнува без повод навярно е глупаво,
но без мъничко ревност, любовта не е трайна!

Колко е хубаво, че все още те има любов,
макар и отричана, но оцеляла навеки,
в сърцето те носим като тих благослов,
само да си истинска, мечта е на всеки!

Колко е хубаво!
Господи,
И колко е... жадувано!

Калина Влади / KB  BBB / 24.04.2015