През решетка да гледаш света отстрани е банално.
Как забързано всички вървят и живеят нормално.
А пък вечер прозорците светят в семейни гнезда -
потопил се е всеки със всекиго смело в ръжта.
Битовизмите слагат решетка на твоето време.
Пред очите ти дърпат живота с ръждясало стреме.
Отдалече блестят примамливо луксозни витрини -
за Гаврош през решетката те са - недостижими.
Като в клетка светът те затяга със обръч метален.
Принизява те бързо на дъното адски нахален.
И дори във решетки от кризи да блъскаш чело -
като птиче във клетка под ключ си със своето зло. ...