Колко е тихо
Колко е тихо...
Само спомен за поглед потрепва
Колко е болка...
Само лунно сияние леко нашепва
Колко е нощно
Но очите не искат да се затворят
Колко е вчера
А мислите искат да ме прогонят
Колко е кратко
Но от тук нататък все ще е вечност
Колко е рана
В която няма и миг на човечност
Колко е пусто
Само счупен стон за отминала вяра
Колко е тихо...
Колко е тихо...след изневяра
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Всички права запазени
