6.06.2016 г., 17:40

Колко е тихо

832 0 0

Колко е тихо...

Само спомен за поглед потрепва

Колко е болка...

Само лунно сияние леко нашепва

Колко е нощно

Но очите не искат да се затворят

Колко е вчера

А мислите искат да ме прогонят

Колко е кратко

Но от тук нататък все ще е вечност

Колко е рана

В която няма и миг на човечност

Колко е пусто

Само счупен стон за отминала вяра

Колко е тихо...

Колко е тихо...след изневяра

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...