Колко е тихо...
Само спомен за поглед потрепва
Колко е болка...
Само лунно сияние леко нашепва
Колко е нощно
Но очите не искат да се затворят
Колко е вчера
А мислите искат да ме прогонят
Колко е кратко
Но от тук нататък все ще е вечност
Колко е рана
В която няма и миг на човечност
Колко е пусто
Само счупен стон за отминала вяра
Колко е тихо...
Колко е тихо...след изневяра
© Ванеса All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
