Колко жалко

Колко жалко, болно:

по богатство и по сила
е на място най–последно
моята родина мила.
Че продават я на дребно
кръвожадни кожодери –
кредитните милионери.
Че народът ни линее,
бавно стапя се и чезне,
нацията ни старее
и угасва наш`то племе.
Че се шетат емисари
безнаказано – свободно,
де погребат кат`  гробари
всичко свято, мило – родно.
А властта невъзмутимо
сладко дреме и нехайства,
че след време обозримо
може и да не ни има.
Днес намира за виновни
пенсионери, безработни,
че изсмукали резерва
кат пиявици безбожни...
Готованци безподобни,
второ качество порода,
твар излишна на земята.
Напаст черна за народа,
за народа и хазната.
Че се скитат кат` клошари
боси, голи – недояли,
гладни, жадни – недоспали,
с пенсийка нищожно  жалка
кретат без надежда малка.
Но за тях властта нехае,
сит на гладен вяра няма,
и не иска тя да  знае
за неправдата голяма.
Тя се грижи за народа
и молебен препоръчва
да направят за живота
на душите заблудени,
за да бъдат те спасени.
И по храмове попове,
ходжи, пастори – равини
страстно молят се на бога,
за да опрости души ни...

Колко жалко, колко болно –
че върлуват мафиоти,
гешефтари – идиоти,
алчни мутри и мутреси,
де продадоха страната
скришом за стотинки дребни.
Олигарси чуждоземни
разпореждат се с благата,
чрез концесии присвояват 
скъпи ценности –  богатства.
Политици – депутати
мъдро клатят си краката
и умуват за парата.
Те нехаят за народни,
за народни интереси.
Вили, яхти – лимузини,
лукс, охолство щом ги има,
то по дяволите всички,
всички чужди интереси...
Те разсипаха страната
и объркаха живота,
те опразниха хазната
и поробиха народа.
Микс от толкова боклуци
веч` е моята родина:
то не беше и вендета,
и убийства по поръчки,
рой довчерашни хлапета –
днеска вече милионери.
Живи клади по площади,
Е РЕ ПЕ–та и вандали
волно грабещи народа,
СЕ РЕ СЕ–та и скандали,
избори и парламенти,
депутати тарикати,
нечий лобита прикрити,
компромати с документи.
Бюрократи, спекуланти,
гешефтари – родолюбци,
все отбор юнаци – менти,
де изнесли са страната
във офшорни чужди банки...
Запретнете вий ръкави
тез` боклуци да очистим.
С мишници корави, здрави
най подир да ги изритнем...
Колко жалко, колко тъпо:

по богатство и по сила

е на  място най -последно

моята родина мила.

21.04.2013 г.