14.04.2016 г., 18:16

Колко ли може сърцето да помни?

809 1 7

 

Времето всички мостове срина,

съдбата ревниво скри те от мен,

останаха старите снимки във скрина,

купища спомени в миг споделен.

 

Морето все тъй изумрудено синьо,

целува брега със свенливи вълни.

Помня открих тук любовното вино,

шепот дочух за предишни вини.

 

Колко ли може сърцето да помни?

Може би вечно, дори след смъртта,

като водата от пукнати стомни,

живота изтича, но не любовта.

 

Тя ще остане в нас, във мига ни,

в спомена скрит до последния дъх,

тя ще прегърне душите събрани,

ще е сълза на зеления мъх!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми стиха ти, Жени!Поздравления!
  • Чудесен стих, Жени!
  • Прекрасно и докосващо, Жени! Пет звезден поздрав от мен!
  • Поздравления,Евгения!Пишеш много хубаво!Чакам с нетърпения да видя,да вникна и да изпитам вълнение и удоволствие,от всяка твоя творба!
  • Отлична лирика с отличен финал - паметен! От мен 5 - това е максималната оценка в сайта.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...