Колко ли може сърцето да помни?
Времето всички мостове срина,
съдбата ревниво скри те от мен,
останаха старите снимки във скрина,
купища спомени в миг споделен.
Морето все тъй изумрудено синьо,
целува брега със свенливи вълни.
Помня открих тук любовното вино,
шепот дочух за предишни вини.
Колко ли може сърцето да помни?
Може би вечно, дори след смъртта,
като водата от пукнати стомни,
живота изтича, но не любовта.
Тя ще остане в нас, във мига ни,
в спомена скрит до последния дъх,
тя ще прегърне душите събрани,
ще е сълза на зеления мъх!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
