29.11.2012 г., 11:24

Колко малко...

721 0 4

КОЛКО МАЛКО...

 

Колко малко аз искам от тебе,

но колко много това ми тежи!

Мен да обичаш, за мен да мислиш

до късно вечер, от ранни зори.

 

Тъжен си ти - сърцето се свива,

весел си - искам да литна със теб.

Колко ми трябва да съм щастлива?!

Само миг да си приветлив със мен.

 

Цялата моя скътана нежност,

всичките мои любовни слова,

за теб ги пазя, на теб наричам,

но моята душа как да спася?

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ена, остави Антоан, не виждаш ли, че е пиян....по рождение? Разбира се, че е хубаво стихотворението!Всички са се юрнали да възхваляват богохулството и еретичното и не почитат нищо свято и почтено! Затова сме и на този хал!
  • Не разбрах защо толкова трябва да се прехласвам от стихче, написано като за лексикон - всяка ученичка пише такива.
    Бъдете малко по-пестеливи с възхвалите, стана страшно вече с тия коментари.
  • Антоан, не си прав!
    На този стих нищо допълнително не му трябва.
    На какви "турлю гювечи" тук се прехласват да възхваляват... къде от желания за връщане на коментар, къде от страх, да не изглеждат глупаво...

    На мен ми въздейства точно с това, както и ти си забелязал, че написаното е излязло направо от сърцето... това откровение...
    Стихът е истинен, жив, има си своите предимства и затова го препоръчах... въздейства с една мекота...
  • Отново въздействащ, топъл стих!!!
    Заслужава си човек да спре тук и да прочете!
    Няма никакви префърцунени екстравагантности - всичко е толкова истинско и от душа... и е красиво... и е докосваща поезия...
    Недоумявам как може да се коментират невъобразими глупости, а такива нежни стихове, писани от душата на тази поетеса, остават в сянката на "великите" битки и спорове, понякога безсмислени...
    Нямам думи...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...