Nov 29, 2012, 11:24 AM

Колко малко...

  Poetry » Love
720 0 4

КОЛКО МАЛКО...

 

Колко малко аз искам от тебе,

но колко много това ми тежи!

Мен да обичаш, за мен да мислиш

до късно вечер, от ранни зори.

 

Тъжен си ти - сърцето се свива,

весел си - искам да литна със теб.

Колко ми трябва да съм щастлива?!

Само миг да си приветлив със мен.

 

Цялата моя скътана нежност,

всичките мои любовни слова,

за теб ги пазя, на теб наричам,

но моята душа как да спася?

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ена, остави Антоан, не виждаш ли, че е пиян....по рождение? Разбира се, че е хубаво стихотворението!Всички са се юрнали да възхваляват богохулството и еретичното и не почитат нищо свято и почтено! Затова сме и на този хал!
  • Не разбрах защо толкова трябва да се прехласвам от стихче, написано като за лексикон - всяка ученичка пише такива.
    Бъдете малко по-пестеливи с възхвалите, стана страшно вече с тия коментари.
  • Антоан, не си прав!
    На този стих нищо допълнително не му трябва.
    На какви "турлю гювечи" тук се прехласват да възхваляват... къде от желания за връщане на коментар, къде от страх, да не изглеждат глупаво...

    На мен ми въздейства точно с това, както и ти си забелязал, че написаното е излязло направо от сърцето... това откровение...
    Стихът е истинен, жив, има си своите предимства и затова го препоръчах... въздейства с една мекота...
  • Отново въздействащ, топъл стих!!!
    Заслужава си човек да спре тук и да прочете!
    Няма никакви префърцунени екстравагантности - всичко е толкова истинско и от душа... и е красиво... и е докосваща поезия...
    Недоумявам как може да се коментират невъобразими глупости, а такива нежни стихове, писани от душата на тази поетеса, остават в сянката на "великите" битки и спорове, понякога безсмислени...
    Нямам думи...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...