Колко още...?
Колко още трябва да се боря, ми кажи,
защото вече силите ми са на изчерпване.
Бях силна. Уви. Слаба съм вече...
Любовта ми е вечна,
но е явно, че ти не си падаш по вечните неща.
Любовта ми е от онези рядко срещани чудеса,
но може би търсиш нещо повече от чудо...
Не искам да спирам да се надявам,
че някой ден ще ме искаш... Но оптимизмът ми е към своя край...
А от сърцето ми и последната капка любов изтече в канализацията на твоето...
Търсих две топли ръце,
но вместо това прегърнах камък.
Исках само две топли думи,
за да се сгрея,
но тях ги заместиха други две, противоположни на исканите.
Търсих, но не улучих... исках, но не получих...
защото вече силите ми са на изчерпване.
Бях силна. Уви. Слаба съм вече...
Любовта ми е вечна,
но е явно, че ти не си падаш по вечните неща.
Любовта ми е от онези рядко срещани чудеса,
но може би търсиш нещо повече от чудо...
Не искам да спирам да се надявам,
че някой ден ще ме искаш... Но оптимизмът ми е към своя край...
А от сърцето ми и последната капка любов изтече в канализацията на твоето...
Търсих две топли ръце,
но вместо това прегърнах камък.
Исках само две топли думи,
за да се сгрея,
но тях ги заместиха други две, противоположни на исканите.
Търсих, но не улучих... исках, но не получих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Господинова Всички права запазени
