Колко пъти?
Колко пъти съм газил калта,
с очи съм разгръщал мъглите
в стремежи за миг синева
и за обич, горяща в очите?
Колко пъти с пепел от страсти,
лекувах от болка сърцето си?
Но тъй не можах да порасна,
да бъда друг, а не себе си...
Колко пъти, на разстрел осъдени,
пред стената горяха мечтите ми?
Куршум... И засаждам в бездънното,
ялово семе - неникнещо.
Колко пъти мозайки подреждам
от илюзии, в мрак запокитени
и прегърнал за сетно надеждата -
ще покълне ли, ще се разлисти ли?
Колко пъти? ... Отново съм там,
пак потънал до гуша във нищото.
Ще полегна на дъното...
Знам,
че душата не ще си пречистя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
