Колко пъти съм газил калта,
с очи съм разгръщал мъглите
в стремежи за миг синева
и за обич, горяща в очите?
Колко пъти с пепел от страсти,
лекувах от болка сърцето си?
Но тъй не можах да порасна,
да бъда друг, а не себе си...
Колко пъти, на разстрел осъдени,
пред стената горяха мечтите ми?
Куршум... И засаждам в бездънното,
ялово семе - неникнещо.
Колко пъти мозайки подреждам
от илюзии, в мрак запокитени
и прегърнал за сетно надеждата -
ще покълне ли, ще се разлисти ли?
Колко пъти? ... Отново съм там,
пак потънал до гуша във нищото.
Ще полегна на дъното...
Знам,
че душата не ще си пречистя.
© Найден Найденов Всички права запазени