Колко пъти
Колко пъти в мислите ми неспокойни
твоя образ чертаех без план,
колко пъти плаках и се молех
моя нежност да си и моя плам.
Колко пъти в нощите безкрайни
чаках да чуя твоя глас,
колко пъти в радости и неволи
сама радвах се и страдах аз.
Колко пъти завръщах се вкъщи,
уморена от поредния тежък ден,
колко пъти чаках да ме прегърнеш,
да ме целунеш, да чакаш само мен.
Хиляди пъти в деня си от сърце ще благодаря
на силата, която при мен те прати,
ако мога, на всички тъжни хора ще даря
частица малка от моето щастие.
твоя образ чертаех без план,
колко пъти плаках и се молех
моя нежност да си и моя плам.
Колко пъти в нощите безкрайни
чаках да чуя твоя глас,
колко пъти в радости и неволи
сама радвах се и страдах аз.
Колко пъти завръщах се вкъщи,
уморена от поредния тежък ден,
колко пъти чаках да ме прегърнеш,
да ме целунеш, да чакаш само мен.
Хиляди пъти в деня си от сърце ще благодаря
на силата, която при мен те прати,
ако мога, на всички тъжни хора ще даря
частица малка от моето щастие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Филипова Всички права запазени
