9.06.2009 г., 18:56

Колко съм хубава! (самооценка на една българка)

2.3K 1 28

                                                                                (посветено на самозабравилите се)

 

 

Аз съм хубава. Всъщност съм най!

От глава до пети съм излята.

Струвам колкото Божия рай.

(плюс една максимална заплата)

 

 

Имам нежни и меки ръце -

с тях нима си очаквал да готвя,

да пера и да гладя. Момче!,

не на място си пуснало котва.

 

 

Тези дълги и бели крака

нямат нужда от тежки разходки,

а от скъпа, луксозна кола,

подходяща за Прада пантофки.

 

 

Тази пищна и хубава гръд

да не мислиш деца, че ще храни?

Да родиш, си е жив самосъд!

После как ще сваля килограми?

 

 

Друг подлагай на този тормоз

(със глупачки е пълна земята).

Между мене и теб няма мост.

Затова не протягай ръката...

 

 

Аз съм хубава. Даже съм най!

Заслужавам звездите изцяло.

Няма начин на беден ратай

да отдам мойто хубаво тяло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, да можеха лирическите героини да го прочетат! Всъщност не, няма с какво да го разберат... Дано се опомнят скоро! Поздрави.
  • Да родиш, си е жив самосъд!

    гениално
    попадение!
  • Ха-ха... много беше готино!
  • Много хубаво и много тъжно.Пълно е с жени,вместо които е по-хубаво да си вземеш картина.Поне няма да говори.
  • Много добре си ги изтипосала! Браво!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...