Колоквиум

Сто бухала 

избрали приказна принцеса.

Затворили я в златен саркофаг.

Надписали табела за човечка, 

че Влюбена била без свян.

Настанал мрак и нищета,

отхлупили звездите дъждобран –

в хралупа скрила се Луна

и Господ в мъки прималял.

Повехнали цветя и жито,

избягал вятър през глава.

Насипали си горест и тревоги

по хора, птици  и трева...

На времето му писнало да чака,

нарамило стрелки и в бяг –

спасило на мечтите красотата,

ала загубило  Една... на бряг.

Така се счупила съдбата.

Без Той и Тя светът умрял,

на бедните показвали вратата;

богатите – един ратай им бдял.

На слънцето стопил се бавноходът, 

дъгата вдигнала ръце –

пристанал дяволът на Ангел,

очернил святото лице.

Обърнал се светът надолу –

поискал да застане прав.

Надраскали стените луноходи.

Домът Изчезнал – нароил се гняв.

На злобата ѝ дали колесница,

посипали омразата със кал, 

че нямал го Мъжа с десница –

убит бил  Кръстовният крал.

Така протичал изпит по забрава,

когато Той оставил любовта, 

а Тя го чакала да дава  –

умираща за мъжка топлина...

(Но сметката си взела свободата –

убила детското в съня,

нарамила една Голгота

и хлопнала входящата врата.)