Изстиналите пориви, недей загрявай
отдавна са замръзнали, времето ги е забравило!
Ти за тях, никога не съжалявай-
сърцето е така решило, то е "ГРЕШНИКА"!
Заминало е всичко, време го отнесло!
Казахме си думи тежки- казахме си СБОГОМ, НЯМА ВЕЧЕ!
Колосани яки на мода бяха в тези срещи-
и днес да носим, не можем да си върнем поривите си горещи!
Не се упреквай...така е трябвало да стане-
виждам спомените, как те колебаят, как те мамят!
Колосан орис и ти късмет- сте смет
двама, корави и жестоки ни направи!
КОЛОСАХТЕ ни чувствата, в нашите души
твърди и студени, с думи тежки казани
думи никому ненужни, с думи-неразбрани...
СБОГОМ, казаха сълзите ни на раздяла-
но не и спомена за нашите срещи...
Усмихваме се там завинаги
и вечно ще сме с тебе двама-
при сърцата ни горещи!
© Найден Тихомиров Всички права запазени