Кома 2
* * *
Незнайна синя планета
с кърваво червено небе,
метеори и черни комети,
като кораби в сиво море...
Няма улици, нито паваж,
остри зъбери само... и лава,
застинал в лунен пейзаж,
хоризонтът едва се подава...
Няма вятър - болезнено тихо е,
занемяла е цяла вселена,
мечтите в пространсва се свиха,
тишината потъна във мене...
Откри се гледка неземна,
трепереха сетивата ми
в тази нощ, така съвършенна,
ти отново държеше ръката ми...
Прекара длан по лицето ми,
светеха странно очите ти,
тишината се върна в сърцето ми,
докато дойдат... сестрите...
Изведнъж притъмня и разцепи се
небето червено на късове,
понесе ме дух на крилете си,
изпукаха в мозъка кръстове...
Комата отново се върна,
не даде дъх да поема,
светлината в мрак се превърна,
а тишината... заплака до мене...
И няма вяртър...
Болезнено тихо е...
* * *
Линк към КОМА (1)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=88262
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
