24.02.2008 г., 7:32 ч.

Кома 2 

  Поезия » Друга
740 0 19

               *          *          *

 

Незнайна синя планета

с кърваво червено небе,

метеори и черни комети,

като кораби в сиво море...

Няма улици, нито паваж,

остри зъбери само... и лава,

застинал в лунен пейзаж,

хоризонтът едва се подава...

 Няма вятър - болезнено тихо е,

занемяла е цяла вселена,

мечтите в пространсва се свиха,

тишината потъна във мене...

Откри се гледка неземна,

трепереха сетивата ми

в тази нощ, така съвършенна,

ти отново държеше ръката ми...

Прекара длан по лицето ми,

светеха странно очите ти,

тишината се върна в сърцето ми,

докато дойдат... сестрите...

Изведнъж притъмня и разцепи се

небето червено на късове,

понесе ме дух на крилете си,

изпукаха в мозъка кръстове...

Комата отново се върна,

не даде дъх да поема,

светлината в мрак се превърна,

а тишината... заплака до мене...

 

И няма вяртър...

Болезнено тихо е...

                  

                  *           *         *

Линк към КОМА (1) 

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=88262

               *          *          *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасното е, че си жив, за да ни радваш!!! Разтърсващо...
  • Много силен стих!
  • Ако комата е пак дилема
    значи имаш избор,
    ама ти пък атеистът,
    знам кръгом ще се обърнеш
    и душата в стихове превърнал-
    пак при нас ще се завърнеш!!!
    ти си невероятен!Паздрав от мен поете!
  • beti (Бехрин ) Кома 1 всъщност е 2 - просто едното е публикувано първо!
  • Не разбирам! Нали се завърна?! Това опира ли до избор?
  • Много ми хареса!Завладяваш!!!
  • Тишината ...
    да
  • !!!!
    Ратрепера ме...
  • Поредния ти силен стих!Браво
  • Страхотно е! Браво! Много ми хареса! Пожелавам ти всичко най-добро и продължаваи да пишеш все така! Наистина прелестно стихотворение!!!!!!!!!!!!!!
  • Няма случайни неща, така е трябвало да стане.Научил си нещо, което другите не знаем.Сега ще го прадаваш чрез стиховете си!
    Поздрав!
  • Много силен стих!Поздрав!
  • Настръхнах, Валентино! Толкова осезателен е стихът ти! Вряза се в съзнанието ми... Усетих го по невероятен начин... Почти преживяно и от мен. "Почти", защото тя не се върна... Благодаря на Бог за това!
  • Тихо е...след такъв стих...
    дори не можеш да ръкопляскаш...
    болезнено се сви душата ми...
    Великолепен стих. с обич, Валентин.
  • Поздравления!!!
  • Селен и вълнуващ!И пак те поздравявам с удоволствие!Прекрасно пишеш!
  • Болезнено е било и остава, дано никога вече...
    Привет!!!
  • Нищо умно не мога да кажа...Мога само да те поздравя за поредния ти невероятен стих!!! Винаги те чета с огромно удоволствие!
  • Няма вятър, който може да издуха стиховете ти от моето съзнание.
Предложения
: ??:??