Кома (пристрастена към живота)
В очите си
не запалих искрици,
(ах, този мой страх),
подарих ги
на волните птици...
Решейки душата си,
превърнах се в прах
и сънени мисли
ненадейно прозрях...
на изгреви бягащи
по безкрайни полета
и пресъхнали рози
на нечии балкон...
А неукротените бури
се плетяха
в косите ми,
с ледени пръсти
жарава подклаждаха,
от превити сенки
изплитаха дреха
на цветно мълчание...
Стремглаво отнасяха
несбъднато лято
и сиви терзания
на тавана
на моята къща.
Без болка...
Без вина...
И крещяща илюзия...
Открих, че животът
за мен се завръща...
Дори животински озъбен
над мен се смили,
да спра да живея...
нямам сили!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манджукова Всички права запазени
