КОМИЧНИ РИСУНКИ
ОТНОСНО САПУНКИ

Жена ми даде идея
сапунките да осмея
и както ми приляга,
заемам се веднага.
Няма да ми бъде трудност
тази сапунена лудост
да играта ù разкажа,
а и на вас да покажа,
че тя е зле замислена,
прозрачна, едносмислена,
написана за ден
от някакъв кретен
и от друг такъв
пусната за стръв
да лови абдали
по всички канали.

Във опери сапунени
се гонят двама влюбени,
а милиони балами,
(в това число и баба ми)
ги гледат всеки делник
(с начало понеделник).
С огромен интерес
просладяват тоз процес,
независимо, че знаят,
че щастлив ще бъде краят,
та се чудя в този миг
що ли цъкат със език,
след като са веч наясно,
че финалът е прекрасен.

Разказът ми ще загине
без достойна героиня,
тъй че ще ви запозная
със жена от село Зая.
Името ù е Йорданка
и обича гъста сянка.
Ако има съвпадение,
моля аз за извинение.
Знам, че селото го има,
а прилегна ми за рима.
По същата причина
през акъла ми мина
така ненадейно
и името нейно.

Всекидневно пред екрана
се курдисва баба Дана.
Работата изоставя,
очилата си поставя,
на канала бързо щраква,
с нетърпение очаква
да започне сериала,
дето я година цяла
кара нервно да трепери
и покой да не намери,
щото хубавият Уго
се оженил веч за друга,
а Мария го обича,
ден и нощ след него тича,
вече двеста епизода
(техни осемнайсет года).
- Тюх! И днес не се получи!
Трябва нещо да се случи!
Те направо прекалиха! -
промърморва баба тихо
и изстрелва после бясно:
- Хванала го е натясно
и го в кокалчето рита
пустата му Хуанита!
Стана, хапна тя на крак
и да гледа седна пак.
Нищичко не сте видяли -
има още сериали.
Този бе от единайсет,
а сега пък ново двайсет.
Пльосва дирник на дивана
и се втренчва във екрана,
щот' в един и половина
ще започне „Розалина".
Той е също мексикански -
латиноамерикански,
със сюжет досущ подобен
на предишния „Поробен".
Тук Хуан и Розалина
се обичат от година,
ала майка му е злобна -
дърта кучка безподобна.
(Извинете за езика,
но отвътре си ме тика).
С много връзки и познати
изработва компромати.
Отдавна ги тормози
по начин като този,
а те не подозират
и нищо не разбират.
Учудена остана
добрата баба Дана,
че старата, личи си,
е още зад кулиси,
а всички вече знаят.
Единствено се маят
Хуан и Розалина,
и малката Рехина.
- Студено май ми стана. -
си рече тихо Дана.
Прозореца затваря
и всичко се повтаря -
„Изгубената мина"
от два и половина.
Историята също
развива се във къща
с интригите му сложни
и хора все заможни.
Също любов невъзможна,
същите люде набожни,
няколко Марии тоже,
Хосе, (без който не може)
и дежурното момиче,
дето всички го обичат.
Час и нещо вече стана,
сълзи рони баба Дана,
съпричастна с драмата
на ония двамата,
дето се силно обичат
и страшно много приличат
на Хуан и Розалина
от един и половина.
- Щом се любят страстно,
да го кажат гласно
и да го приемат,
не да се превземат.
К'ва е тая зла прокоба?
Леле! Загоря ми боба!
Скочи бързо тя,
в кухнята влетя.
Димната завеса
лошо ù понесе,
сал успя да мерне
тенджерата черна.
- Свършено е с боба,
а и с тази соба.
Пак ще ям комат,
сирене, домат
и главица лук -
добре, че има тук.
Не беше ù за първи път
да цапа кухненския кът.
Изхвърля манджите през ден -
ориз, сърми и огретен,
а във понеделник
мусака и зелник.
Изчисти всичко Дана
и, както е по плана
на дневния разчет,
когато стане пет,
е час за сериала:
„Години на раздяла".
Не виждам по-различно
в бозата прозаична,
освен, че се развива,
а също и разлива
в размирните години,
когато в Аржентина
на белия си кон
бе Евита Перон.
- И тук голяма мъка! -
с езика баба цъка -
Какъв е тоя свят, ба?
Отдавна чакам сватба,
а две години вече
Антонио се пречи.
И как се получава,
че все по нещо става,
направено от него,
та онзи дон Диего
започва да се дърпа,
а тя му е във кърпа.
Един безкраен сериал
тече по първия канал.
Пореден пети е за днес -
това се казва телефест.
И него гледа го бабето,
изтегната на канапето.
Отдавна тя не проумява,
как този Педро все успява
да има хубава съпруга,
а да се люби вечно с друга,
която на всяка цена
после прави своя жена.
Около месец луда любов,
следва развод, а той е готов
за следващата си любима,
която ще направи прима.
Ха! И този сериал
ще ни учи на морал?
Изгледала ги Дана,
доволна и засмяна
стана и отиде
в кухнята да види
дали ще намери
нещо за вечери.
Сложи си в чиния
диня и филия.
- Няма накъде,
туй ще се яде.
Утре ще оправя,
супа ще направя,
работата къщна
наведнъж ще тръшна.
С тази си закана
всяка вечер Дана
радостна, щастлива
спокойно заспива.
Но щом се събуди,
се малко почуди
и следвайки плана,
е пак пред екрана.

По нашта земя
не е само тя.
И всеки живее
с човек като нея.

Дотук със баба Дана.
И моят миг настана
да се изкажа остро,
а пък събрал съм доста,
защото съм потресен
и явно вече бесен,
че тези сериали
са хорски идеали
и смятам без пощада
да пратя ги във ада.

Първо искам да ви кажа,
има няколко типажа,
що участват всеки път,
определяйки кръга
на любов, омраза, завист,
хитрост, злоба и ненавист:

1. Жена - добра, красива,
с мъжете колеблива.
Почтена, честна дама,
обичана от двама.
По същата причина
са често неколцина.

2. Мъж - във който всички
хубави женички
влюбват се веднага,
щото е мъжага.
Силен, много умен,
все из тях изгубен,
но той обича само
онази нежна дама,
която ви разкрих
във горния ми стих.
Със риск да се погуби
и тя го лудо люби.

3. Една жена, която
не тачи нищо свято,
върти ги всички с хъс
на малкия си пръст.
С постъпки долни,
низки и подмолни,
лесно съумява
да забогатява.
Още зло се лее,
пък щом забогатее.
Който я настъпи,
в кръв ще го окъпе.
Способна даже да пречупи
и девата от Гваделупе.
Трябва да призная,
кучка е до края.

Двете жени и мъжът
са още само върхът.

Във всички сериали
героите са вяли,
омръзнали и скучни,
ала благополучно
намерили пристан
на малкия екран.
Еднакви кат' монети
са техните сюжети.
Еднакви артисти,
еднакви статисти -
вече и децата
им знаят лицата.
Почти са същите
дори и къщите -
истински палати.
Винаги богати,
със накити златни,
от семейства „знатни",
поне един отвлечен,
богослов безконечен,
едни и същи сцени,
досадни и сглобени
от човек безидеен,
с акъл праволинеен,
който няма срама
със хорската драма
така да борави
и пари да прави.
Твърде, твърде сложна
любов невъзможна,
която живота
до гроба им мота.
Някой всеки път
губи си умът.
Ударил си главата
или пък със колата
кофти е шофирал
и катастрофирал.
Живеят луксозно,
надуто, шикозно,
а тези последните
ненавиждат бедните.
Двамината влюбени
са толкова загубени,
че курвата ги мачка
почти на всяка крачка,
а те стоят пасивни,
смутени и наивни,
не знаейки отде
бедата им дойде.
След двадесет години
завръща се роднина.
Дали баща, дали сват,
или на булката брат,
до самия край
нищо се не знай.
Краят винаги отличен,
100% идентичен -
пищна и голяма сватба,
всеки истински се радва,
а пък лошите, излиза,
са натикани в пандиза
или вече са във ада -
точно както им се пада.
Тези, видно заспали
латиносериали
живота правят скучен,
еднакъв и заучен
и точно като тях
лишен е той от смях.

Жената също сяда
да гледа следобяда
по две или по три
от същите бози,
но тя не е пленена,
а шие си гоблена.
Амен един уши,
откакто се роди
нашето момиче,
което вече тича.

Виждам вече обема
на моята поема
бая място заема,
а и време отнема,
но такъв е проблема,
че не е проста лема,
а една голема
сложна теорема.
Този, който се наема
да оспори тази схема,
нека знай, че лесно нема
критиката да приема.

Тука леко ми проблесна,
за кратко се отплеснах,
но ще се върна пак
аз на стария сокак.

С малки изключения
вадим заключение,
че тези сапуни
ни правят маймуни.
Дори маймуна, когато
погледне нещо познато,
губи интерес
след пет или шест.
Но хората? Не!
С капаци коне
по-скоро са те,
или пък дете,
което понеже
е още невежо,
просто се взира,
без да разбира,
че туй, що гледа,
носи му вреда.

Всяко латиноменте
плаче за мойто ренде,
но аз ще спра до тука,
намирайки пролука
да се измъкна чист,
защото още лист
мога да ругая,
както аз си зная,
даже да напсувам,
затова пасувам.
Щом веднъж уста отворя,
искам дълго да говоря,
ала моята рисунка
заприлича на сапунка
и без никаква отсрочка
време е да сложа точка.
Няма вече да се бавя,
края тука ще да поставя.