Моят приятел, във черно облечен,
пак кръстосва улици и покриви...
Да носи всекиму късмет обречен
e бедният коминочистач!...

На лицето, цялото във сажди,
усмивка грее, във снега и в ледения вятър...
Научил се е самотата си да топли
моят стар приятел...

Разказват ми очите му  
как на покрива звездите го омайват,
водят го и му шептят блестящите си тайни.
Няма на кого обаче да ги сподели самотният коминочистач...

Докосват го стотици хора,
докосват го и техните съдби.
Той вижда ги, брои усмивките,
            брои безбройните сълзи...

Но не вижда никой отражението на тъгата 
във подхвърлените му монети...
                                                    Колко самота донесе на коминочистача
                                         раздаването на късмети...