Коминочистачът
Моят приятел, във черно облечен,
пак кръстосва улици и покриви...
Да носи всекиму късмет обречен
e бедният коминочистач!...
На лицето, цялото във сажди,
усмивка грее, във снега и в ледения вятър...
Научил се е самотата си да топли
моят стар приятел...
Разказват ми очите му
как на покрива звездите го омайват,
водят го и му шептят блестящите си тайни.
Няма на кого обаче да ги сподели самотният коминочистач...
Докосват го стотици хора,
докосват го и техните съдби.
Той вижда ги, брои усмивките,
брои безбройните сълзи...
Но не вижда никой отражението на тъгата
във подхвърлените му монети...
Колко самота донесе на коминочистача
раздаването на късмети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© БезИме Всички права запазени