Компаньонка

17.12.2009 г., 16:12 ч.

Поезия

751 0 5

Той седеше във бара пред нея.
И очите му капеха -
разтопени слънца
върху нейната слънчева пазва,
по очите се стичаха нежно,
по косата ù...
А някаква смешна история тя му разказваше...
И се люшна смехът ù във чашата вино
рубинено-огнен,
той със поглед от ръбчето грозд деликатно отпи...
Тя се вряза във него -
вино-жена, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Компаньонка

Искате да прочетете повече?

Предложения