rummis (Румяна Славкова)
113 102
17.12.2009 г., 16:12 ч.

Компаньонка 

  Поезия
697 0 5

Той седеше във бара пред нея.

                               И очите му капеха -

разтопени слънца

                               върху нейната слънчева пазва,

по очите се стичаха нежно,

по косата ù...

А някаква смешна история тя му разказваше...

 

И се люшна смехът ù във чашата вино

                               рубинено-огнен,

той със поглед от ръбчето грозд деликатно отпи...

Тя се вряза във него -

                               вино-жена,

                               стон и спомен,

сякаш алена мълния тихия бар прекоси.

Тя седеше срещу му - все така - 

                                на един пепелник разстояние,

все така -

                                като ябълка зряла,

                                която подканва да вкусиш...

Той се луташе, губеше в нейното женско сияние,

така неприлично изгряло,

обсебило бара задушен.

Тя е толкова малка... И нежна...

                                 Безумно, безсрамно припламнала

в този грозен бардак,

                                 като огнен тайфун в ежедневието...

Той я пие със поглед....

                                 На повече нямаше право...

 

Ще си тръгне след час.

                               И на прощаване

                              

                              ще плати питието ù.

 

© Румяна Славкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??