Компаньонка

Dec 17, 2009, 4:12 PM

Poetry

752 0 5

Той седеше във бара пред нея.
И очите му капеха -
разтопени слънца
върху нейната слънчева пазва,
по очите се стичаха нежно,
по косата ù...
А някаква смешна история тя му разказваше...
И се люшна смехът ù във чашата вино
рубинено-огнен,
той със поглед от ръбчето грозд деликатно отпи...
Тя се вряза във него -
вино-жена, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Компаньонка

Want to read more?

Random works