rummis (Румяна Славкова) rummis (Румяна Славкова)
1 115
Dec 17, 2009, 4:12 PM

Компаньонка

  Poetry
842 0 4

Той седеше във бара пред нея.

                               И очите му капеха -

разтопени слънца

                               върху нейната слънчева пазва,

по очите се стичаха нежно,

по косата ù...

А някаква смешна история тя му разказваше...

 

И се люшна смехът ù във чашата вино

                               рубинено-огнен,

той със поглед от ръбчето грозд деликатно отпи...

Тя се вряза във него -

                               вино-жена,

                               стон и спомен,

сякаш алена мълния тихия бар прекоси.

Тя седеше срещу му - все така - 

                                на един пепелник разстояние,

все така -

                                като ябълка зряла,

                                която подканва да вкусиш...

Той се луташе, губеше в нейното женско сияние,

така неприлично изгряло,

обсебило бара задушен.

Тя е толкова малка... И нежна...

                                 Безумно, безсрамно припламнала

в този грозен бардак,

                                 като огнен тайфун в ежедневието...

Той я пие със поглед....

                                 На повече нямаше право...

 

Ще си тръгне след час.

                               И на прощаване

                              

                              ще плати питието ù.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0