rummis (Румяна Славкова) rummis (Румяна Славкова)
1 115
Dec 17, 2009, 4:12 PM

Компаньонка

  Poetry
847 0 4

Той седеше във бара пред нея.

                               И очите му капеха -

разтопени слънца

                               върху нейната слънчева пазва,

по очите се стичаха нежно,

по косата ù...

А някаква смешна история тя му разказваше...

 

И се люшна смехът ù във чашата вино

                               рубинено-огнен,

той със поглед от ръбчето грозд деликатно отпи...

Тя се вряза във него -

                               вино-жена,

                               стон и спомен,

сякаш алена мълния тихия бар прекоси.

Тя седеше срещу му - все така - 

                                на един пепелник разстояние,

все така -

                                като ябълка зряла,

                                която подканва да вкусиш...

Той се луташе, губеше в нейното женско сияние,

така неприлично изгряло,

обсебило бара задушен.

Тя е толкова малка... И нежна...

                                 Безумно, безсрамно припламнала

в този грозен бардак,

                                 като огнен тайфун в ежедневието...

Той я пие със поглед....

                                 На повече нямаше право...

 

Ще си тръгне след час.

                               И на прощаване

                              

                              ще плати питието ù.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0