26.06.2022 г., 14:01 ч.

Компас за незримото 

  Поезия
199 1 5

И колкото да пиша, все е малко,

това е като път към хоризонта.

Понякога се чувствам толкоз жалко,

а друг път съм пред непозната порта.

 

Но тя е всъщност порта към душата,

отворена широко за пред всички.

Затуй често намирам си отплата –

злорадството на чуждите душички.

 

Е, няма да роптая, заслужавам,

щом имам дързостта, така на глас,

терзанията си да изразявам.

Това е за незримото компас!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз ползвам този компас Много е лесно да дърдориш зад гърба и пред слепите да показваш такава "смелост", но да кажеш какво наистина мислиш там, където могат да ти отвърнат, на много малко хора им стиска.
  • Хубаво!
  • "И колкото да пиша, все е малко,
    това е като път към хоризонта."
    Хареса ми много.
  • Пътят на душата е незрим, но винаги води в правилната посока! Имаш много точен и верен компас, Дани! Поздрав, за хубавия стих!
  • Бъди си такъв, какъвто си. То винаги ще има по някой злорадник. Няма начин да се харесаш на всички!
Предложения
: ??:??