Компас за незримото

Poetry

439 1 5

И колкото да пиша, все е малко,

това е като път към хоризонта.

Понякога се чувствам толкоз жалко,

а друг път съм пред непозната порта.

Но тя е всъщност порта към душата,

отворена широко за пред всички.

Затуй често намирам си отплата –

злорадството на чуждите душички.

Е, няма да роптая, заслужавам,

щом имам дързостта, така на глас,

терзанията си да изразявам.

Това е за незримото компас!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

щураче (любимка)

И аз ползвам този компас Много е лесно да дърдориш зад гърба и пред слепите да показваш такава "смелост", но да кажеш какво наистина мислиш там, където могат да ти отвърнат, на много малко хора им стиска.

2022-07-01T11:26:15+03:00
Самодива (Вики)

Хубаво!

2022-06-27T09:05:29+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

"И колкото да пиша, все е малко,
това е като път към хоризонта."
Хареса ми много.

2022-06-26T21:42:36+03:00
Скитницa

Пътят на душата е незрим, но винаги води в правилната посока! Имаш много точен и верен компас, Дани! Поздрав, за хубавия стих!

2022-06-26T19:06:34+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Бъди си такъв, какъвто си. То винаги ще има по някой злорадник. Няма начин да се харесаш на всички!

2022-06-26T14:18:49+03:00