Кон - боб яде ли
В града се стеле постен аромат -
пържоли и кюфтета... Бе, на скара.
Дори и в Калъраш не чувстват глад,
вятърът им носи постна пара.
Седем гозби казват, тази нощ.
Седем пъти огладнях от запах.
Няма как, аз днес да бъда лош.
С пита содена, ръцете си зацапах.
Някъде мирише на сарми.
Готви се народът, празник чука.
С постно, как човекът да заспи?...
Аз пък вече слагам в боба - лука.
Май ще се нахраня с миризми.
Щорите ще спусна, че се дразня.
Бобът безпрепятствено си ври.
Фурната пък с пита ме съблазня.
Заради инат ще издържа!
Няма в изкушения да вляза!...
Как ми се прияде създърма....
Сготвя ли, навярно ще изляза....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
