14.11.2007 г., 19:41 ч.

Концерт 

  Поезия
727 0 6
 

В един живот, за никому незрим,

в една отдавна разпиляна младост,

догаряща цигара стеле дим -

във него дни на мъка, дни на радост...

В един живот, останал без следа,

фалшиво свири скитник на китара,

пред гара прашна с надпис "САМОТА"

и спря пред него ТЯ - надежда стара...

Попита го защо е седнал там,

където никой вече не минава

"Нали намина ти" - отвърна прям,

все свирейки на своята китара...

Един концерт, от никого не чут,

на сцена глуха, без аплодисменти,

един живот сбогува се и звук

на струни затрептя на ленти...

 

И димните завеси гъсти

на края на концерта спуска

една цигара пожълтяла

на тази безнадеждна гара...

 

И с грохот връхлетя смъртта!

 

... една китара в пепелта...

 

а струните трептят все още...

На тези струни отредило

едно сърце - на никому не мило

да помнят болката и нощем,

да шепнат в тъмното мъртвило:

 

живот, любов, тъга, надежда, самота

и винаги последната е ТЯ - единствена - СМЪРТТА...

 

на Артур

© Силвана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??