Концерт
В един живот, за никому незрим,
в една отдавна разпиляна младост,
догаряща цигара стеле дим -
във него дни на мъка, дни на радост...
В един живот, останал без следа,
фалшиво свири скитник на китара,
пред гара прашна с надпис "САМОТА"
и спря пред него ТЯ - надежда стара...
Попита го защо е седнал там,
където никой вече не минава
"Нали намина ти" - отвърна прям,
все свирейки на своята китара...
Един концерт, от никого не чут,
на сцена глуха, без аплодисменти,
един живот сбогува се и звук
на струни затрептя на ленти...
И димните завеси гъсти
на края на концерта спуска
една цигара пожълтяла
на тази безнадеждна гара...
И с грохот връхлетя смъртта!
... една китара в пепелта...
а струните трептят все още...
На тези струни отредило
едно сърце - на никому не мило
да помнят болката и нощем,
да шепнат в тъмното мъртвило:
живот, любов, тъга, надежда, самота
и винаги последната е ТЯ - единствена - СМЪРТТА...
на Артур
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвана Всички права запазени
