18.03.2008 г., 12:08

Конете на Висоцки

2.2K 0 18

Конете на Висоцки

Природно-диви.

Нагло-съвършени.

Непокорени,

като теб самия.

Съвсем невероятни.

Бяло-черни.

Те вечно ще препускат

из Русия.

 

Насеченият ритъм

на копитата,

поела осмотично

е китарата.

От скъсаните нерви

във очите им

си опнал струни -

струните на вярата.

 

Ти с дрезгав баритон

ги усмиряваш,

във бесния галоп

към свободата.

Не си ги учил

да се подчняват,

докато паднат

ничком на тревата.

 

И те не спират.

Силни. Надарени

с природна гордост

и със страст човешка.

Прекланям се

пред руския ти гений -

конете му

са порив към безгрешие.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно, споменно, благодаря!!!
  • Аз се прекланям и пред твоят гений!!!
  • Добре дошъл и от мен!
  • Господин Калчев ! Удоволствие е за мен да чета вече стойностни неща в този сайт,а не само "поезия"...Не искам да обидя другите,но много ми харесва как пишете!Прекланям се и аз пред стила ви!
  • Впечатлена съм от виталния ти стих!Висоцки го заслужава!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...