Конете на Висоцки
Конете на Висоцки
Природно-диви.
Нагло-съвършени.
Непокорени,
като теб самия.
Съвсем невероятни.
Бяло-черни.
Те вечно ще препускат
из Русия.
Насеченият ритъм
на копитата,
поела осмотично
е китарата.
От скъсаните нерви
във очите им
си опнал струни -
струните на вярата.
Ти с дрезгав баритон
ги усмиряваш,
във бесния галоп
към свободата.
Не си ги учил
да се подчняват,
докато паднат
ничком на тревата.
И те не спират.
Силни. Надарени
с природна гордост
и със страст човешка.
Прекланям се
пред руския ти гений -
конете му
са порив към безгрешие.
© Александър Калчев All rights reserved.
