1.11.2015 г., 20:08

Конфликтът на поколенията

573 0 0

КОНФЛИКТЪТ НА ПОКОЛЕНИЯТА

 

Отиде си майка ми — Бог да прости!

Почти не я помня щастлива.

Животът ù, казан накратко, във стих:

стени със глава да пробива,

 

разкъсвана между наука и дом,

със воля, що кара да тръпнеш.

С родител в хармония как да си, щом

не си готов все да отстъпваш?

 

Баща съм и същият този проблем

отново в цял ръст се изправя —

с детето понявга работим в тандем,

а друг път конфликт се създава.

 

По крив път че може да тръгне, от страх,

налагам родителско вето.

Втвърдил съм се с времето. Млад като бях

по-лесно разбрaл бих детето.

 

Уви, младостта ми е коз изигран!

Уж станах немалко начетен,

а сепва ме често въпрос нежелан

и гложди ме той безответен:

 

кога по глава да погаля, кога

отзад да посгрея с шамара?

Къде да съм строг, а къде — със шега?

Междата къде да прекарам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...