КОНФЛИКТЪТ НА ПОКОЛЕНИЯТА

Отиде си майка ми — Бог да прости!

Почти не я помня щастлива.

Животът ù, казан накратко, във стих:

стени със глава да пробива,

разкъсвана между наука и дом,

със воля, що кара да тръпнеш.

С родител в хармония как да си, щом

не си готов все да отстъпваш?

Баща съм и същият този проблем

отново в цял ръст се изправя —

с детето понявга работим в тандем,

а друг път конфликт се създава.

По крив път че може да тръгне, от страх,

налагам родителско вето.

Втвърдил съм се с времето. Млад като бях

по-лесно разбрaл бих детето.

Уви, младостта ми е коз изигран!

Уж станах немалко начетен,

а сепва ме често въпрос нежелан

и гложди ме той безответен:

кога по глава да погаля, кога

отзад да посгрея с шамара?

Къде да съм строг, а къде — със шега?

Междата къде да прекарам?