26.04.2007 г., 13:51

Конкуренция

1.2K 0 6
За нея ми разказваш оживено
как шепнела ти с пролетни слова,
заспивала до тебе уморено
и нежна, и жестока с теб била.

И аз ще се обличам като нея,
ще нося грим от лев и петдесет.
Тогава може би ще те владея,
намазана със евтин фон дьо тен.

Но стройна и висока как да стана -
преследвана от погледите мъжки,
смеха безпочвен как да й открадна
и сладките закачки без задръжки...

Ще бъда себе си - такава
и с нищо никак по-различна.
Със теб не ще се занимавам,
макар безкрай да те обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Начкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен стих!
  • Много ви благодаря,приятели
  • Хубаво е, Татяна, твой стих и много интересен!
  • Бъди себе си!
  • Бъди себе си
    Хубав стих, особено:
    И аз ще се обличам като нея,
    ще нося грим от лев и петдесет.
    Тогава може би ще те владея,
    намазана със евтин фон дьо тен.
    Последните два куплета не са доизчистени. Може би си бързала да публикуваш
    Редактирай другите рими след време и ще се получи страхотно. 5 от мен

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...