26.04.2007 г., 13:51

Конкуренция

1.3K 0 6
За нея ми разказваш оживено
как шепнела ти с пролетни слова,
заспивала до тебе уморено
и нежна, и жестока с теб била.

И аз ще се обличам като нея,
ще нося грим от лев и петдесет.
Тогава може би ще те владея,
намазана със евтин фон дьо тен.

Но стройна и висока как да стана -
преследвана от погледите мъжки,
смеха безпочвен как да й открадна
и сладките закачки без задръжки...

Ще бъда себе си - такава
и с нищо никак по-различна.
Със теб не ще се занимавам,
макар безкрай да те обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Начкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен стих!
  • Много ви благодаря,приятели
  • Хубаво е, Татяна, твой стих и много интересен!
  • Бъди себе си!
  • Бъди себе си
    Хубав стих, особено:
    И аз ще се обличам като нея,
    ще нося грим от лев и петдесет.
    Тогава може би ще те владея,
    намазана със евтин фон дьо тен.
    Последните два куплета не са доизчистени. Може би си бързала да публикуваш
    Редактирай другите рими след време и ще се получи страхотно. 5 от мен

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...