Apr 26, 2007, 1:51 PM

Конкуренция

  Poetry
1.3K 0 6
За нея ми разказваш оживено
как шепнела ти с пролетни слова,
заспивала до тебе уморено
и нежна, и жестока с теб била.

И аз ще се обличам като нея,
ще нося грим от лев и петдесет.
Тогава може би ще те владея,
намазана със евтин фон дьо тен.

Но стройна и висока как да стана -
преследвана от погледите мъжки,
смеха безпочвен как да й открадна
и сладките закачки без задръжки...

Ще бъда себе си - такава
и с нищо никак по-различна.
Със теб не ще се занимавам,
макар безкрай да те обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Начкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силен стих!
  • Много ви благодаря,приятели
  • Хубаво е, Татяна, твой стих и много интересен!
  • Бъди себе си!
  • Бъди себе си
    Хубав стих, особено:
    И аз ще се обличам като нея,
    ще нося грим от лев и петдесет.
    Тогава може би ще те владея,
    намазана със евтин фон дьо тен.
    Последните два куплета не са доизчистени. Може би си бързала да публикуваш
    Редактирай другите рими след време и ще се получи страхотно. 5 от мен

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...