alex_ucho (Алекс учо)
242 1026
29.11.2008 г., 10:31 ч.

Конникът без глава 

  Поезия » Друга
620 0 7
Конникът без глава

В адска пустиня на черен кон - без име,
яздя - без цел и посока,
през ада - конят ми ще мине,
че страшно обича живота.

А Бащата, Синът и Духът
унило - зад мен крачат
и уж ми пазят гърба,
но само коня ми плашат.

Над пустинята адска - слънце пече,
шестстотин шестдесет и шест градуса,
потта ми обилно тече,
ще има ли бира в оазиса?

Но оазисът се оказа мираж,
пошегува се сатаната,
а конят ми - няма амбреаж
и Синът настъпя  Бащата.

Куц, разгневен Бащата,
на кръст Синът, в дланта пирон,
но не ще ми спреят ездата,
че търся името на черния си кон.

А духът полудя, ужасен изхвърча,
приземи се... и вдъхнови смъртта.

И конят ми спря, ухили се и каза:
Казвам се ПРОКАЗА!

И шест тромпета ангелите надуха,
че седмият е... на коня ми в ухилената мутра!!!

© Алекс учо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??