Конникът без глава
В адска пустиня на черен кон - без име,
яздя - без цел и посока,
през ада - конят ми ще мине,
че страшно обича живота.
А Бащата, Синът и Духът
унило - зад мен крачат
и уж ми пазят гърба,
но само коня ми плашат.
Над пустинята адска - слънце пече,
шестстотин шестдесет и шест градуса,
потта ми обилно тече,
ще има ли бира в оазиса?
Но оазисът се оказа мираж,
пошегува се сатаната,
а конят ми - няма амбреаж
и Синът настъпя Бащата.
Куц, разгневен Бащата,
на кръст Синът, в дланта пирон,
но не ще ми спреят ездата,
че търся името на черния си кон.
А духът полудя, ужасен изхвърча,
приземи се... и вдъхнови смъртта.
И конят ми спря, ухили се и каза:
Казвам се ПРОКАЗА!
И шест тромпета ангелите надуха,
че седмият е... на коня ми в ухилената мутра!!!
© Алекс учо All rights reserved.
