Конникът без глава

Nov 29, 2008, 10:31 AM

Poetry » Other

679 0 7

Конникът без глава
В адска пустиня на черен кон - без име,
яздя - без цел и посока,
през ада - конят ми ще мине,
че страшно обича живота.
А Бащата, Синът и Духът
унило - зад мен крачат
и уж ми пазят гърба,
но само коня ми плашат.
Над пустинята адска - слънце пече,
шестстотин шестдесет и шест градуса,
потта ми обилно тече, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Конникът без глава

Want to read more?

Random works