Nov 29, 2008, 10:31 AM

Конникът без глава

  Poetry » Other
787 0 7
Конникът без глава

В адска пустиня на черен кон - без име,
яздя - без цел и посока,
през ада - конят ми ще мине,
че страшно обича живота.

А Бащата, Синът и Духът
унило - зад мен крачат
и уж ми пазят гърба,
но само коня ми плашат.

Над пустинята адска - слънце пече,
шестстотин шестдесет и шест градуса,
потта ми обилно тече,
ще има ли бира в оазиса?

Но оазисът се оказа мираж,
пошегува се сатаната,
а конят ми - няма амбреаж
и Синът настъпя  Бащата.

Куц, разгневен Бащата,
на кръст Синът, в дланта пирон,
но не ще ми спреят ездата,
че търся името на черния си кон.

А духът полудя, ужасен изхвърча,
приземи се... и вдъхнови смъртта.

И конят ми спря, ухили се и каза:
Казвам се ПРОКАЗА!

И шест тромпета ангелите надуха,
че седмият е... на коня ми в ухилената мутра!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...