22.12.2009 г., 10:10

Констатация

1.4K 0 9

 

 

Във времена без окупация,

летим към деградация

и ни очаква стагнация!

 

Освен да се краде,

се пие, бие и яде,

а работата никой я не ще!

 

Оставаме без наука,

и на  никой му не пука,

пък младежта се изнася от тука!

 

С чалга и простотия

няма прокопсия,

бъдещето – сиромашия!

 

Като няма акселерация,

идва профанизация

и следва дегенерация.

 

По върховете се граби

в ужасяващи мащаби,

защото в съда са раби!

 

Алчността щом ни води -

не ще има свобода

и овчедушен ще е народа!

 

В такава държава

позитивност не оживява

и в зародиш се задушава!

 

Вървим към територия

и това не е алегория,

а идваща история!

 

Това не е абдикация,

нито екзалтация –

просто констатация... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе..."констипация", откъдето и да го погледнеш. И една година по-късно - пак си е така
  • Благодаря, но и думите днес вече нямат стойност...
  • Да , за жалост така е ....
    "просто констатация", че вече сме само нация -
    престанахме да сме НАРОД!
    И на това му викаме ЖИВОТ....
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ за позицията!!
  • И неприятна като определение
  • "овчедушен" е една прекрасна дума!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...