Ще съм вик на застинал покой.
Ще съм шепот на лудо безвремие,
хладен полъх във летния зной,
дъх горещ на гора заскрежена…
Луд контраст на лавина и жар.
Лъч, разсичащ черно и бяло.
Нощен бриз на безумен пожар.
Дневен тътен на мъдро начало!
© Йорданка Господинова Всички права запазени