15.07.2010 г., 21:25

Контраст

1.1K 0 2

 

Бледи сенки остават след нас,

след една самота изживяна

и - простреляна с лудост от страст -

самота, споделена от двама.

 

Споделихме я, както страстта -

безкомпромисно, честно, открито,

и разбрахме, че липсва светът,

ако днес аз отново ти липсвам.

 

Липсва онзи момент тишина,

във която се чувахме ясно

и си казвахме всички неща,

закодирана в нашите ласки.

 

Днес сме сенки на своето аз,

даже себе си аз ще подмина,

в светлината на този контраст -

на сега и един миг отминал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Калъчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Когато си самотен, нищо не може да те направи щастлив. Има и хора които поне веднъж са били щастливи, изпитвали са страст и са получавали, и споделяли, но аз не съм от тях и затова не мога да разбера това стихотворение. Не мога да кажа дали е хубаво или лошо и не мога да го определя, но наистина бих искал да мога.
  • "даже себе си аз ще подмина,..."Поздрави,много хубав стих!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...