Jul 15, 2010, 9:25 PM

Контраст

  Poetry
1.1K 0 2

 

Бледи сенки остават след нас,

след една самота изживяна

и - простреляна с лудост от страст -

самота, споделена от двама.

 

Споделихме я, както страстта -

безкомпромисно, честно, открито,

и разбрахме, че липсва светът,

ако днес аз отново ти липсвам.

 

Липсва онзи момент тишина,

във която се чувахме ясно

и си казвахме всички неща,

закодирана в нашите ласки.

 

Днес сме сенки на своето аз,

даже себе си аз ще подмина,

в светлината на този контраст -

на сега и един миг отминал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Калъчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато си самотен, нищо не може да те направи щастлив. Има и хора които поне веднъж са били щастливи, изпитвали са страст и са получавали, и споделяли, но аз не съм от тях и затова не мога да разбера това стихотворение. Не мога да кажа дали е хубаво или лошо и не мога да го определя, но наистина бих искал да мога.
  • "даже себе си аз ще подмина,..."Поздрави,много хубав стих!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...