Jul 15, 2010, 9:25 PM

Контраст 

  Poetry
898 0 2

 

Бледи сенки остават след нас,

след една самота изживяна

и - простреляна с лудост от страст -

самота, споделена от двама.

 

Споделихме я, както страстта -

безкомпромисно, честно, открито,

и разбрахме, че липсва светът,

ако днес аз отново ти липсвам.

 

Липсва онзи момент тишина,

във която се чувахме ясно

и си казвахме всички неща,

закодирана в нашите ласки.

 

Днес сме сенки на своето аз,

даже себе си аз ще подмина,

в светлината на този контраст -

на сега и един миг отминал.

© Евгения Калъчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Когато си самотен, нищо не може да те направи щастлив. Има и хора които поне веднъж са били щастливи, изпитвали са страст и са получавали, и споделяли, но аз не съм от тях и затова не мога да разбера това стихотворение. Не мога да кажа дали е хубаво или лошо и не мога да го определя, но наистина бих искал да мога.
  • "даже себе си аз ще подмина,..."Поздрави,много хубав стих!
Random works
: ??:??