Бледи сенки остават след нас,
след една самота изживяна
и - простреляна с лудост от страст -
самота, споделена от двама.
Споделихме я, както страстта -
безкомпромисно, честно, открито,
и разбрахме, че липсва светът,
ако днес аз отново ти липсвам.
Липсва онзи момент тишина,
във която се чувахме ясно
и си казвахме всички неща,
закодирана в нашите ласки.
Днес сме сенки на своето аз,
даже себе си аз ще подмина,
в светлината на този контраст -
на сега и един миг отминал.
© Евгения Калъчева All rights reserved.