15 июл. 2010 г., 21:25

Контраст

1.1K 0 2

 

Бледи сенки остават след нас,

след една самота изживяна

и - простреляна с лудост от страст -

самота, споделена от двама.

 

Споделихме я, както страстта -

безкомпромисно, честно, открито,

и разбрахме, че липсва светът,

ако днес аз отново ти липсвам.

 

Липсва онзи момент тишина,

във която се чувахме ясно

и си казвахме всички неща,

закодирана в нашите ласки.

 

Днес сме сенки на своето аз,

даже себе си аз ще подмина,

в светлината на този контраст -

на сега и един миг отминал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Калъчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато си самотен, нищо не може да те направи щастлив. Има и хора които поне веднъж са били щастливи, изпитвали са страст и са получавали, и споделяли, но аз не съм от тях и затова не мога да разбера това стихотворение. Не мога да кажа дали е хубаво или лошо и не мога да го определя, но наистина бих искал да мога.
  • "даже себе си аз ще подмина,..."Поздрави,много хубав стих!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...